Листното торене-мит или важна част от модерното земеделие?

Листното торене често разделя земеделците на два лагера. Едните го смятат за излишен разход, другите – за задължителна част от технологията. Истината, както често се случва в земеделието, е по средата. Основното хранене на растенията се извършва чрез кореновата система – това е безспорен факт.

В редица случаи обаче растенията не могат да усвоят пълноценно хранителните елементи от почвата, дори когато те са налични.

Причините за това могат да бъдат:

– ниски температури

– засушаване или преовлажняване

– уплътнени почви

– неблагоприятна почвена реакция (pH)

– блокиране на макро- и микроелементи

В подобни ситуации растенията изпадат в хранителен дефицит, който не винаги е видим в началото.

Листното торене позволява директно доставяне на хранителни елементи чрез листата и може да бъде ефективен инструмент за:

– бързо преодоляване на временни дефицити

– подпомагане на растенията в критични фази на развитие

– намаляване на стреса от климатични или технологични фактори

– подобряване на усвояването на хранителни вещества

– подпомагане на растенията да реализират максимума от своя потенциал

Важно е да се подчертае, че листното торене не може да замести почвеното торене.

Чрез листно приложение не могат да се осигурят всички необходими количества макроелементи за формиране на добива. То има допълваща, а не заместваща роля – важен е балансът.

Заради непрекъснато нарастващите цени на гранулираните торове и тежката ситуация в земеделския сектор у нас, през последните години все по-често се среща практика за намаляване на почвеното торене за сметка на листни торове и биостимуланти.

Целта е оптимизиране на разходите, намаляване на загубите на хранителни вещества и по-добро управление на храненето на растенията.

Реални опити показват, че при такъв подход – когато е направен с мисъл и в разумни граници – могат да се постигнат по-добри резултати. Разходът на декар не се увеличава, а често дори се понижава, като същевременно се дава възможност растенията да усвояват повече хранителни вещества в точния момент.

Една от най-честите грешки в практиката е възприемането на листното торене като универсално решение.

Без правилен момент на приложение и без съобразяване с фазата на развитие и реалните нужди на културата, ефектът често остава „размит“.

„Пръскал съм с листни торове, но не видях ефект“ е често срещано мнение. В повечето случаи причината не е в самия продукт, а в начина и момента на неговото използване. Масово не се правят почвени анализи, не се познава запасът от макро- и микроелементи и торенето се прави „на око“, най-често основно с азот, фосфор и калий.

Най-добри резултати се постигат, когато листното торене е:

– планирано предварително

– съобразено с фазата на развитие

– насочено към конкретен хранителен елемент или проблем

– част от цялостна технология

Листното торене не е мит, но не е и чудо.

То е инструмент в модерното земеделие, който работи само когато се използва правилно.

Зимният период е най-подходящото време за анализ и планиране на хранителната стратегия, вместо търсене на решения в движение по време на вегетацията.

Вие от кой лагер сте – „за“ или „против“ листното торене?

Очакваме вашето мнение в коментарите.